Синът ми е тормозен от бивш приятел

Здрасти, аз съм.

Помниш ли, когато децата ни бяха малки? Би трябвало, това беше едва преди няколко години. Уговаряхме си срещи за игра почти през ден, у дома или при вас. Лудуваха до пълен мрак, неуморно, и чупеха рекорда по досада, когато искаха да си спретнат „гости с преспиване“. Басайнът в задния ми двор беше най-оживеното място в квартала. Гледах щастливите им лица и си мислех колко малко му трябва на човек.

Знаеш ли, че днес, както и всеки ден през последните месеци, синът ти нарича моят „гей“

Подминавайки го по коридора в училище? Наясно ли си, че синът ти, както и много други, които той наричаше „приятели“, които плуваха в басейна ни, ядяха домашните ми сладки и молеха за гости с преспиване, превърнаха някога слънчевото ми момче в мишена на хомофобски обиди?

Без да ги е провокирал. Хей така.

Знаеш ли, че е ял обяда си в банята, скрит от безразсъдната им омраза, поне 100 пъти миналата година? Защото не е спортен запалянко, а обича театъра и децата, които преди му се пишеха приятели, го отхвърлиха като „мухльо“?”. Да, като отговорен родител сигурно си в час, че в речника на 13-годишния ти син най-оборотните думички биха накарали и тираджия да се изчерви от неудобство.

Въпреки че опитвам да помогна, често се чувствам безпомощна. Връща се със зачервени очи почти всеки ден, а успеха му се понижи.  Ходи на психотерапевт и взима медикаменти за тревожност и депресия.  Подлага изборите си на съмнение всеки ден, страхува се да си избере извънучилищно занимание.

Защо?

Напомням му по 50 пъти на ден колко значим и обичан е от нас

И как тези идиоти (синът ти и компанията му) нямат власт върху него.  Казвам му, че те не са лоши, а плиткоумни, и несигурността им избива в агресия. Че скоро кошмара на прогимназията ще свърши и този тип дразнители ще изчезнат. Че ще намери своите хора и средата, в която го оценяват такъв, какъвто е.

Седя и се чудя защо трябва да е така. Защо влагам заплатата си в хонорара на психолог и в лекарства, само защото синът ти е решил, че е „готино“ да тормози моето дете. Струва ми се леко несправедливо, не мислиш ли?

Изкушавам се да запаля колата и да дойда до вас, за да ти кажа всичко това в лицето. Но знам, че това само ще влоши нещата за момчето ми.

Чувствам се безпомощна. Стоеше на масата ми, пиеше от виното ми, хвалеше храната ми. Защо не виждате всички? Разбивате сърцето му.

Погледни Instagram профила на сина си. Виж на какво прилича неговия Snapchat. Настоявам да ги прегледаш. Виж в какво се превръща. Говори с него.

Спомени му, че не е добре да изпитва удоволствие като наранява хората

Думите му остават белези. Опитай да упражниш малкото авторитет, който ти е останал. Опитай наистина здраво. Ако не друго, помоли го да млъкне и да даде почивка на сина ми поне за няколко дни. Да го остави на мира.

Усмивката му изчезна в последно време и ще направя всичко възможно, за да я върна на лицето му. Но в действителност твоя син има нужда от помощ, не моя.

Защо не му помогнеш, преди да е станало твърде късно?

Източник: ScaryMommy